Важно: Нов сайт – всъщност няколко

Преди известно време сайтът се премести на НОВО МЯСТО – domoshar.com.

01/2012: Добавям и онлайн магазинчето за материали за пачуърк: shop.domoshar.com

и страницата във Facebook: facebook.com/Domoshar

Посетете ни там и в новия портал за занаяти DOMOSHAR.net.

В новия блог ще намерите всичко най-ново за ателиeто и продуктите и мен, пачуърка, шиенето и плетенето тук. А в портала – форуми, блогове и магазини на много автори на ръчно изработени красоти и нашия месечен конкурс.

Заповядайте и вие!

Преди няколко месеца открихме и малко магазинче в Етси.

Разбира се пиша и в DOMOSHAR.net – ето тук.

за модерното и индивидуалното

Работата ми с дизайн и подаръци винаги е била насочена към избора на оптимално индивидулано решение независимо дали си шия чанта, купувам шал или избирам модел или дизайн за клиент.
Факт e, че има хора, които ценят тази индивидуалността, и други, които я намират за ненужнa или се затрудняват и предпочитат избирайки за себе си или друг да използват безопасен модерен вариант.

Признавам, че в това има практицизъм – ако всичко в гардероба ти е черно или розово, а в къщата бяло или бледо оранжево избора е много по лесен. Но някак си това не е за мен.

Една дискусия ме наведе на размисъл и сетих за една стара но показателна история, която четох като дете в едно от списанията на баба. История за най-елегантната дама, ако не бъркам, в Ню Йорк в началото на миналия век.

Дамата имала модистка, но и собствен стил. Осъзнавала силата и на модата и на собствения стил, както и естественото влечение на жените да са „по-“ от останалите жени, И използвала всичко това. Ето как.

Дамите мерели елегантността си и „по-„модерността си в едно кафене, където един ден тя се появилаас велико творение – шапка, която на всеки няколко минути изпускала малко розово облаче.
Разбира се шапката била истински фурор – тя била трън в очите на всяка дама в кафенето, станала повод за много завист и още повече амбиции за надскачане на тази шапка и детронирането на притежателката й, която била „най-“ този ден.

Следващия ден всички дами били горди носачки на огромни тежки и помпозни шапки, със зъбни колела, с гълъби, с пера и повече от колкото можете да си представите. Имало например две шапки с гълъби, при това с различен пол, който бързо се събрали и изоставили празни шапките за ужас на техните дами. Всяка дама с право претендира ла да бъде „най-. “

Докато не влязла дамата, която въвела тази мода.
Този път тя била с малка семпла сламена шапчица с нежна извивка и дискретна панделка завързана под брадичката.

Всички усилия, денонощния труд на дузини модистки били напразни. Всички оригинални, механични и екстравагантни шапки вече били безвкусни. .. сравнени с малката сламена шапчица.

За тази смела и стилна дама, модата не била свързана със статисическото си значение на най-голяма плътност.